Козунака беше заченат в съзнанията ни още преди 2 дена. Изграждахме надеждите си около него, искахме той да постигне това, което ние не можахме да направим. Искахме да танцува с мечтите си, а не плахо да пристъпва към тях.
Но нещо се обърка. Този златен лъч светлина се разпадаше със всеки опит да го подобрим.Удрях ли го, удрях в масата,за да подобря формата му, но резултата винаги беше отрицателен.Битката за неговото усъвършенстване беше тежка, мъчителна и лепкава. Търпението ми се разкъса.Опитахме се да му дадем всичко което имаме, но той го прие за даденост.
Накрая той излезна от печката, готов за света, но никой не го искаше, защото  беше погрознял от нетърпението, с което го направихме. Никой не го искаше главно защото, не беше достатъчно сладък. Само ако се бяхме сетили навреме за захарта... ако го бяхме подсладили навреме, докато още беше суров...

Децата се възпитават с любов и търпение (и щипка захар).
Козунаците с много захар !